Хроничните рани са персистиращи рани, които не успяват да преминат през нормалните етапи на заздравяване, като обикновено не заздравяват повече от три месеца. Тези рани могат да бъдат резултат от различни основни здравословни състояния, като диабет, ПАБ (Периферна Артериална Болест), ХВБ (Хронична Венозна Болест) или продължителен натиск върху кожата (т.нар. декубитални рани). Ефективното лечение е от решаващо значение за предотвратяване на усложнения, като инфекции или по-нататъшно увреждане на тъканите, и за подобряване на качеството на живот на засегнатите.
Тук ще намерите обобщена информация относно различните хронични рани и лечението им. За повече детайли може да прочетете статиите в нашия блог.
Нормално зарастване на раните
Нормалният процес на зарастване на рани включва серия от добре координирани етапи.
Веднага след настъпване на нараняване тялото реагира с т.нар каскада на хемостазата (кръвоспиране). Тя има за цел да спре кървенето от многото малки (или по-големи) съдчета, които са наранени, и от които кърви.
След настъпване на хемостазата тялото реагира с възпаление, за да почисти раната от дебрис (букв. превод – отломки. В този контекс това означава отпадни продукти в раната при разришаване на тъканите или външни замърсители като прах, сажди, стружки и т.н.) и бактерии.
Това е последвано от фазата на пролиферация, при която се образуват нови тъкани и кръвоносни съдове, за да покрият и възстановят раната.
И накрая, по време на фазата на ремоделиране, новообразуваната тъкан укрепва и узрява, възстановявайки целостта и функционалността на кожата.
Поява на хронични рани
За да се появи хронична рана това означава, че при някой от последните 3 етапа организмът не функционира нормално и има нарушение.
Ако това е етап 1 (хемостаза) , просто не може да настъпи нормално кръвоспиране и пациентът кърви обилно, което води до други проблеми и не е обект на раневата медицина.
Венозни язви
Венозните язви, известни също като статични язви, обикновено се появяват на подбедриците при пациенти с хронична венозна недостатъчност. Това състояние възниква, когато вените на краката не успяват ефективно да върнат кръвта към сърцето, което води до повишено налягане във вените и отлагане на отпадни продукти от метаболизма в междуклетъчното пространство. С течение на времето този натиск кара кожата да се разпадне, което води до болезнени язви. Венозните язви често са придружени от подуване, промяна в цвета на кожата (липодерматосклероза) и усещане за тежест в краката. Правилното лечение се фокусира върху консервативна терапия за хроничната венозна болест. Едва тогава се прибягва до употребата на специфични превръзки, които се избират спрямо статуса на раната. Много често при добро спазване на режима за лечение на ХВБ дори обикновени марли, напоени с р-р на Рингер дават отлични резултати и раните се затварят бързо.
Заздравяващ венозна язва при пациент с ХВБ.
Артериални язви
Артериалните язви се развиват в резултат на нарушено артериално кръвоснабдяване на зоната, в която те възникват, често поради състояния като периферна артериална болест (ПАБ). Тези язви обикновено се появяват по пръстите на краката, или по стъпалото и се характеризират с изпъкнал вид и силна болка. Кожата наоколо може да изглежда хладна и бледа поради липсата на адекватно кръвоснабдяване.
Лечението на артериалните язви включва преди всичко справяне с артериалната недостатъчност, което може да включва промени в начина на живот, лекарства и съдови операции за подобряване на кръвния поток! Едва тогава се прибягва до употребата на специфични превръзки, в зависимост от стадия на раната. Степента на заздравяване зависи пряко от адекватното кръвоснабдяване на засегнатия крайник.
Илюстрация на ПАБ с артериална язва и участъци на гангрена.
Диабетни язви
Диабетните язви на краката са често срещано усложнение на диабета, възникващо като комбинация от периферна невропатия и диабетна ангиопатия( увреда на малките артериални съдове -артериоли, което от своя страна нарушава кръвооросяването на стъпалото). Невропатията намалява усещането в краката, което прави пациентите по-малко осъзнати за наранявания или продължителен натиск в дадена точка. Комбинацията от тези фактирои може да доведе до поява на язви. Лошото кръвообращение допълнително възпрепятства оздравителния процес, увеличавайки риска от инфекция. Тези язви често се появяват на стъпалата на краката и могат да проникнат дълбоко в тъканта, понякога достигайки костите. Ефективното лечение включва контролиране на нивата на кръвната захар, редовни инспекции на краката, подходяща грижа за рани и, ако е необходимо, хирургическа интервенция за отстраняване на мъртвата тъкан и насърчаване на заздравяването.
Типично място за поява на диабетни язви
Декубитални рани
Декубиталните рани, известни още като рани от залежаване, се развиват поради продължителен натиск върху кожата, обикновено върху области с костна подложка като петите, хълбоците и долната част на гърба. Този натиск ограничава притока на кръв до кожните капиляри, което води до увреждане на тъканите и образуване на язви. Пациентите с ограничена подвижност, като тези, които са приковани на легло или използват инвалидни колички, са особено податливи. Предотвратяването и лечението на декубитални рани включва редовно репозициониране за облекчаване на натиска (препоръчително е пациентите да сменят позицията си 1-2 пъти на всеки 2 часа), поддържане на добра хигиена на кожата, използване на специализирани антидекубитални матраци или възглавници и осигуряване на подходящо хранене за поддържане на здравето и заздравяването на кожата. Едва след като бъдат предприети мерки за декомпресия на засегнатата зона може да се започне използването на комплексни превръзки. Използването на каквито и да е материали без да се ограничи натиска върху кожата е обречен на неуспех!
Декубитална рана на рамото